НОВИНИ

Иън МакУилям – Уискито е създадено, за да се споделя между приятели

0-1

Между 22 и 24 март в хотел „Маринела“ се проведе четвъртото издание на “Whisky, Rum & Wine Master Test”. Нали се сещаш – класни питиета, сингъл малц уискита, отлежали в бъчви ромове, ароматни вина. Разбира се, че не пропуснахме възможността да прекараме един уикенд сред стилни напитки и любопитни хора. Още на втория ден си дадохме сметка, че най-често посягаме към 12-годишното сингъл малц уиски на шотландската дестилерия Glenfarclas. Маркетинг директорът на дестилерията Иън Макуилям имаше серия мастър класове, на които ни запозна с процесите на приготвяне на уискито, историята на семейната компания и демонстрира как се отразяват годините отлежаване върху качествата на напитката. А след това го хванахме за приятен разговор на по уиски в по-спокойната част на хотела.
1-1

Работиш в Glenfarclas вече 27 години. Какво те заведе там?

Роден съм и израснах в Списайд, в района на Дъфтаун (район в Шотландия, благородно специализиран в производството на уиски – бел.ред.), така че през целия ми живот съм бил заобиколен от уиски. Но не съм си и помислял, че ще работя в тази индустрия. Когато завърших училище, мечтата ми беше да обиколя света, но докато бях млад, нямаше такива изгледи. Още оттогава голфът ми е голямо хоби. В същия клуб, в който играя, се запознах с мениджъра продукция на Glenfarclas и постепенно станахме добри приятели. Един ден той ми каза, че техен служител напуска и ако искам, мога да кандидатствам за позицията. Обмислих го добре и след две седмици им се обадих. Така или иначе двама от братовчедите ми вече работеха за Glenfarclas. Преди това работех за малка дърводелска фирма, с която направихме дървените мебели за офисите на дестилерията. Звъннах им и ето ме 27 години по-късно работя мечтаната професия. (Смее се.)

Как се запали по уискито?

Когато отскоро имаш законно право да пиеш алкохол, рядко можеш да си позволиш сингъл малц. Първите ми опити с уискито бяха блендове. Наричам развитието на вкуса към уискито „крайъгълни камъни“” – правиш първата стъпка в света на уискито и после искаш да направиш следващата. След това преминаваш нататък и така до безкрай. По време на майсторските класове често ме питат какво предпочитам да пия. А то винаги зависи – мога да изпия с удоволствие чаша вино или бира. Но сингъл малцът е голяма страст и безкрайно преоткриване.
4

Знаеше ли много неща за уискито, преди да започнеш работа в Glenfarclas?

Не. Когато започнах в складовете през 1991-ва, преди това бях работил като дърводелец, така че имах базови познания за бъчвите. Но всичко, което знам за уискито, съм научил благодарение на работата ми. Когато ме повишиха до мениджър продукция, се преместих да живея до дестилерията – шефовете ми са щедри хора, а притежават къща там. Да, това означаваше, че съм на разположение 24 часа, което обаче ме устройваше напълно.

Първата ми публична изява беше на един панаир в Бордо, когато още бях помощник-мениджър. Тъй като имах опит като дърводелец, собственикът на Glenfarclas Джон Грант ме помоли да изработя щанд и бар за павилиона ни. А след това ми предложиха да говоря с хора и клиенти по време на изложението. След събитието ме попитаха дали ми е допаднало, а на мен ми беше много приятно и комфортно да разказвам за уискито и методите на производството. И понеже отдел продажби тъкмо се разширяваше, ми предложиха позиция в него. Така започнах да работя с различните пазари. Хубавото в Glenfarclas е, че имаме трима души, които отговарят за около сто пазара по целия свят. Вчера пътувах от Норвегия към България. Предишната седмица бях в Малайзия. Преди нея бях в Нова Зеландия, а преди това в Тайланд. А след изложението в София пътувам за Москва. Този месец имам само три дни в офиса, което не е много обичайно. И понякога е доста уморително.

Още ли ти носи удоволствие?

Много обичам да пътувам. Обичам компанията и уискито, което представям на майсторските класове и го правя със същото удоволствие както преди 10, 15 или 21 години. И вярвам, че хората се заразяват от страстта ми към уискито.

Какво е най-хубавото в събития като това?

Ще ти дам конкретен пример с България. Идвал съм няколко пъти в София и категорично виждам, че пазарът расте. Когато приказвам с колеги и споделям, че ще пътувам за България, те рядко предполагат, че тук има пазар за уиски. А е така и дори не говорим само за 10- или 12-годишно уиски. Има хора, които търсят наистина добро и ценно 60-годишно уиски например. Хората не осъзнават, че има качествени клиенти и колекционери в България. В София се наблюдава тенденция към по-млада аудитория, особено спрямо първия път, когато бях тук. Освен това съществува добър баланс в съотношението между мъже и жени сред гостите. Когато започнах да пътувам преди 15 години, публиката на такива мероприятия беше предимно от възрастни мъже. Така е било в продължение на много години преди това – интерес към сингъл малц уиски са проявявали основно улегнали господа с висок стандарт. Днес вече не е така. Сингъл малц уискито е за хора с изискан вкус, като много от по-младите хора го използват и за направа на коктейли, което е изключително интересно.
2

По-младата публика интересува ли се от процеса на приготвяне на уиски?

Да, винаги ми задават въпроси на майсторските ми класове. Ето и сега, трябваше да говоря около час, а се проточи доста повече, така че явно е имало интерес. Хората питат за малца, ечемика, буретата от шери, в които отлежава уискито. А това е страхотна за разказване история.

Ще споделиш ли нещо повече за самото уиски?

В уиски индустрията има много добри приятели сред различните дестилерии, като всички вършим страхотна работа. Няма да тръгна да разправям, че Glenfarclas е най-доброто уиски на света. И никой презентатор не следва да казва такова нещо, понеже всяко уиски е различно. Нашето уиски е елегантна напитка, произведена в Списайд и по традиция отлежава в бъчви от шери. Компанията се управлява от пето поколение на една и съща фамилия вече 180 години. Много компании се променят и се нагласят според нуждите на различните пазари. Ние няма да променим нищо. Уискито ни е едно и също навсякъде по света. И колкото по-дълго време не се променяме, толкова повече подчертаваме нашата уникалност. В Glenfarclas най-важни са семейството и традицията. Марката не е притежание на голяма компания. Тя е собственост на Джон Грант и съпругата му – петото поколение на семейството. А те ще я поверят на сина си Джордж, който е шестото поколение. Това е специална компания. Ние сме малък екип – 34 души, включително Джон, съпругата му и техният син.

Колко производствени локации притежавате?

Една дестилерия, едно семейство. Единственото, което не правим на място, е бутилирането.

В момента пия от 12-годишното ви уиски и усещам сериозна разлика между него и 10-годишното. Тя само в тези две години ли се крие, или има още нещо при приготвянето на различните етикети?

Стараем се да поддържаме постоянство във вкуса на уискито. Разликата между двата етикета е единствено в отлежаването. То винаги се прави в бъчви от шери. И колкото повече стои в тях, толкова повече шерито се усеща като влияние. 10-годишното е като разходка из складовете на дестилерията. Долавяш малцовата сладост, която се усеща в мелницата, има леки флорални токи от ферментацията и дестилирането. 12-годишното уиски ще те потопи малко по-дълбоко във вълните на шерито и ще ти напомни за плодов кейк. Възрастта му добавя допълнителни щрихи към всеки детайл. Отлежаването е важна част от процеса на приготвяне на всяко добро уиски. И има значение в какви бъчви ще узрява. От 1989-а насам използваме бъчвите на една конкретна компания от Испания.
3

Как сте се спрели на нея?

Връзката е направена от Джордж Грант, четвъртото поколение на Glenfarclas. Преди това са взимали бъчви от вносители на шери в Англия. В страната се пие много шери, като огромен процент от напитката влиза във Великобритания в бъчви и се бутилира тук. Така остават много свободни бурета. Но по този начин не можеш да гарантираш същата консистентност, както когато сам избереш фирмата, с която да работиш постоянно.

Как предпочиташ да пиеш хубаво уиски?

Уискито е създадено, за да се споделя между приятели, които ценят напитката в чашата. Имам огромния късмет да съм опитвал уиски от цял свят. Обичам Glenfarclas, но и уиски от много други колеги – отворен съм да опитвам нови вкусове. Понякога, всъщност най-често, пия уискито чисто. Но докато бях в Малайзия, температурата беше над 30 градуса и пиех уискито on rocks – във висока чаша с много лед. Така беше отлично за жегата навън. Понякога го пия и със сода. Всичко зависи от настроението, атмосферата, компанията. А понякога седиш с приятел над чаша уиски и си говорите за неща отпреди 15–20 години. Важна част от работата ни е да учим хората да бъдат отговорни в пиенето. Сингъл малц уискито е преживяване. Отделяш му време и спокойно се наслаждаваш на една или няколко чаши. Не става да го пиеш на шотове, да се държиш безобразно и на другия ден да се чудиш какво се е случило снощи.

Текст Ивайло Александров
Фотография Георги Димитров – Жоро Аранжоро
Източник : Esquire.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *